"... думите са като птици –
отлитат, за да вкусят свободата
и се връщат сити от самота..."
Думите ми – неверници,
отлитат като птици,
запиляват се и се реят
живота си да живеят.
Понякога им се сърдя,
че ме оставят сама,
понякога сама им отварям
пътната врата,
захлопвам я след тях,
понякога ги ругая,
след това се затъжвам,
за прегръдката им мечтая
Минават два-три дни,
на вратата ми тропат:
- Пускай ни! – пищят,
вдигат врява до Бога.
- Къде бяхте? – питам със яд.
- Бяхме гладни за свобода!
- Добре де, и какво сега?
Върнете се пак там!
Какво повече от свобода
мога аз да ви дам?
- Хайде пак да ни приютиш,
милувка да ни подариш,
защото там в свободата
се наситихме на самота.
февруари 2010
Бургас
www.spiritofburgas.web244.com
© Соня Емануилова Todos los derechos reservados