28 sept 2010, 14:14

Дупка в нечия душа 

  Poesía » De amor
657 0 5

Не съм оставила следи...
Все пак вървях по тънък лед -
във твойте нощи, в твойте дни...
Не съм оставила следи у теб!
Вървях на пръсти, стъпвах леко.
Почти прелитах в пирует...
Нали те пазих... и не исках
да разпуквам тънкия ти лед.
Кръжах над твоята душа
ден-два... (от ден до пладне)
За малко кацнах... пукна се леда!
Оставих само дупчица...
                 ... в която паднах.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Супер е, много харесах!
    Поздрав!
  • хитро е
    пак внася настроение

    НО

    ако го разделим на три куплета
    в първите два казваш едно и също нещо по няколко начина, хаотично и объркано
    следи- лед, лед - следи- ясно
    ма какво точно прави лирическата
    в началото върви, пируети по едно време накрая пък кацна отнякъде

    обърках се

    спокойно можеш да го сбиеш и изчистиш, но не ме слушай, че може да нараним Душата на Словото и ... мани, мани... не знам къде отиваме после


    свежо е, наистина, както са казали
  • Забавно е, в капана!!!
  • Да
  • Харесах ,особено финала!
Propuestas
: ??:??