Екзистенциален портрет
В душата й зреят руини,
стиха й превръщащи в помен,
на стъпкани в блато светини
с изцъклен, единствен там спомен.
Тя самичка поставя въпроса –
за онази житейска проказа,
която, щом сърцето жигоса,
покълва със корен в омраза.
А тази история е стара –
с преразказ постига се проба
мимикрия живот да подкара, ...