"Никога не питай за кого бие камбаната, тя бие за теб"- от англ. поет от 17 век Джон Дон
Призрачна политам и търся своята душа, (а тя творяла Райски химн за мен!) Тайно търся я, изчезна гола във нощта, (одежда от дъга, аз нося запленена.)
Святост завеща ми, с неназовими имена, (а аз - изгнаница, събудена за кратък миг,) ще зная ли, непознаваемото на света!? (Творец ми го дари, със светлия си лик.)
Вярваща, превърнах се в последната любов (на мъдростта и чара, и ненаситността.) А нямам усет още за последния акорд. (Поискай ме, Душа, от Космоса и вечността!)
Наистина не знам как го постигаш, но стиховете ти са прекрасно четиво!Наистина поразяващи, неповторими, проникнати от стила на един истински поет!Върховни са!
"Вярваща, превърнах се в последната любов
(на мъдростта и чара, и ненаситността.)"
Последната любов е като извор на истини
познания и нежност. Неназована, непоискана
Потребна като вярата за храма
и храм за святото в душата помъдряла ...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Растеш момиче!Много бързо растеш!