Душа

30 mar 2010, 8:52

Poesía

586 0 1

Ще бъдеш птица, волна,

бяла и могъща –

Лятна сянка, от безличност – болна.

Птица, но затворена в желязна къща...

Ще пееш нощем тон студен,

почти безгласен, но бодлив –

все едно ще милваш милост в мен,

смутен от жалост, но пиян от стона ти красив...

Ще те пусна да летиш, пак волна,

и радост да разсееш...

Но първо трябва да се преродиш,

от песента си сладка да изтлееш...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.