Посвещавам това стихотворение на моята колежка Джанан.

Исках да напиша стих

и на теб да посветя

разкритие на всеки щрих

от твойта вечна красота!

Аз обаче осъзнах -

невъзможно е това!

Да успея не можах -

твърде трудно е, Душа!

Тъй е, щото си сияйна

и от теб съм заслепен!

Светлината ти омайна

предизвиква пламък в мен!!

Той държа ме цяла есен

и ме топли цяла зима;

и превръща той във песен

настоящата година!

Трябва аз да ти призная -

радвам се, че си във ВУЗ-а!

Караш ме да осъзная,

че си най-добрата муза.

Притежаваш адски чар,

съвършена красота!

Ти си от небето дар!

Ти си раят, нежността!!

Колкото и да говоря,

знам, че няма да сгреша.

Че си прелестна, не споря -

ти си моята Душа!!