Разкъсани струни от стара душа
напразно се мъчат с мелодия нова,
не може да влезе във ритъма тя -
от нея какво ли ще искат, за Бога?
Обратно изпратена, черна земя,
посланик на истини, тежка прокоба,
да търси спасение май е дошла
в години на завист, интриги и злоба.
Самотна, мечтае да срещне в света
душите, с които преди в изнемога
духа са крепили, злочеста борба
със демон вселил се в телата на хора.
Проклятие старо, на стара душа
и в този живот се повтаря отново
поредно явяване, трудна съдба -
ще чака с надежда прераждане ново.
Разкъсани струни от стара душа,
в безкрая отнесли годините много.
Опомнил се, отговор търся в нощта -
събудил се в пот, прикован от тревога.
© Петко Илиев Todos los derechos reservados