27 abr 2020, 8:02

Душа и нощ 

  Poesía
452 0 0
Нощ тъмна като душата ми.
На мрачният небосклон свети Луна,
Луна която е като огънят в мен.
Студена съм, но топла отвътре...
Жило отровно имам аз и жиля като стършел.
Огнената луна в мен пламти ли , пламти.
Жиля, огън неукротим в мен гори и огнената луна плаче ли, плаче с лавинени сълзи...
П . Г. 29.10.2019г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??