Той е толкова странен!... От малък е ням
и с тромпета тъгата излива...
И във студ, и във пек той – неук музикант,
любовта си нещастна разкрива...
И поезия нежна със ноти твори,
всяка нота – изплакана дума...
Нестинарка, душата му тъжна върви
по застлани със въглени друми…
Има толкова болка във този тромпет –
цяло земно кълбо да покриеш!...
Любовта е и болка, въпрос на късмет,
а от болката де ще се скриеш?... ...