Не търся ни защита, ни спасение, 

не искам твоето желание за моето изменение. 

Нямам сила за тук и напред, 

аз съм в бъдещето и миналото, скрита в моят портрет. 

Да, знам, има и сега, има и тук, 

но аз, не съм за това. 

Търся нови хоризонти в моя ум, 

не ме вини, че думите ти за мен понякога са просто шум. 

Навън нещо ме чака! Нещо... мрак светлина или еднорог, 

не знам какво е, но да стоя тук е равно на затвор жесток. 

Няма мира, нещо я задушава душата моя, 

но не знам дали всъщност това не е покоя. 

Мирът е нещо друго обаче, 

не, не става така, не се опитвай да си вечното другарче. 

Не можеш да утолиш жаждата ми носталгична, 

тя е толкова дълбоко вкоренена и толкова въпросително лична.

Но хайде, нека повървим, докато аз мечтая, а ти желаеш... Може да открия най-накрая портата на мисълта, 

която да ме отведе от другата страна, където е моята налудничава свобода.