1 mar 2008, 18:37

душата и във мен гнезди 

  Poesía » De amor
744 0 15

Със луностишия кръщавах те, любов.
До звездност те извезвах тънкописно.
Със светлодумия от нежния си зов
гощавах тялото ти дъгоносно.

 

Заричах те да бъдеш днес и винаги
да нося твоята душа във себе си.
Изкупвам те със огъня от залези
и раждам те отново в изгреви.

 

Със полъха на нежния си вятър
довявам във очите ти искри - звезди,
при теб се връщам с пърхащото ято,
а твоята душа във мен сега гнезди.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??