18 oct 2007, 14:18

Душата ми 

  Poesía
814 0 25
 

Понякога душата ми пустиня е

и вятър стеле златни пясъци.

Понякога тя тих оазис е,

водата блика в нежни звуци.

Понякога спокоен пристан е,

присядат даже с кални буци.

Понякога тя буен огън е,

във който давят се капчуци...

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??