Понякога душата ми пустиня е
и вятър стеле златни пясъци.
Понякога тя тих оазис е,
водата блика в нежни звуци.
Понякога спокоен пристан е,
присядат даже с кални буци.
Понякога тя буен огън е,
във който давят се капчуци...
© Криси Todos los derechos reservados