9 mar 2008, 20:23

Душата ми 

  Poesía
1204 0 2
Отново с химикала в ръка,
започвам да издигам някой
на пиадестала. Отново обзета
от странното чувство,
а душата ми е място пусто.
Мисля и така до сутринта.
За чувствата, тъгата и щастието по земята.
Пътувам аз из дълбините
на своята същност и изпитвам
непознати чувства.
Играя със своята душа,
а не усещам какво ще и причиня. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??