Душата ми

real_def
67 279

9 oct 2008, 17:51

Poesía

537 0 2

Всеки вопъл, всеки стон,

чувам аз на душата моя без подслон,

така избрах си да съм неразбран,

да крея с пламъка на моя блян,

душата ми неравен път е изкривен

и всяко мое действие е в неин плен,

всяка дума, всеки жест

е образ огледален на пътя изкривен,

често кален, на вътрешния ми свят,

далеч не идеален,

но мой различен, не банален.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.