22 ene 2010, 15:00

Душата ми 

  Poesía » Otra
1096 0 13

Душата ми прободена мълчи -

раздърпана, окъсана и посивяла,

удавена в горчивите сълзи,

замръзнала в дълбоката забрава.

 

Извадих я със нежност, но уви...

Как да я превърна в чисто нова,

като от раните й толкова боли?

И как живота й да върна пак отново?

 

Сега е лъсната... и с много пукнатини,

опитва се да търси обичта във хората...

Чуплива е, но силна е да продължи,

макар превързана със множество окови.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много нежно и красиво е написано, Браво и поздрави! 6+
  • Когато хората се обичат- оковите са гердани! Много е... и истинско!
  • Поздрави!
  • Благодаря!! Приятно е и винаги сайта ми се струва по-прекрасен с всички вас-Бойка,Таня, Ангел, Водолея, Ивон,Петя(и за съвета благодаря), Марияна, Белла(поправих..), Веси, Весела и Ангел!
  • "Чуплива е, но силна е да продължи,

    макар превързана със множество окови."

    Силна си,защото пишеш силно!!!

    Поздравления!!!
  • Без окови е лесно. Важното е въпреки тях. Поздрави!
  • "Чуплива е, но силна е да продължи"

    !!!
  • но ...силна за да продължи...Поздрав в този мразовит ден!
  • Макар и превързана, нека е силна!
    Поздрави!
    (позволи ми да ти предложа така:"Сега е лъсната... и/но/ със пукнатини и пак опитва да намери обич в хората"
  • Ех че хубаво е написано!!!! Щом е силна и обичлива, значи всичко е наред. Искрени поздрави!!!
  • Силна е душата ти, Поли...и бяла!
    Разбирам те прекрасно!
    Поздравления!
  • Ще успееш!
  • много ми харесва.браво
Propuestas
: ??:??