Душата ми и през слънцето даже наднича,
залеза гони и топлия вятър обича.
Душата ми недокосвани неща прегръща
и най-голямата измислица в истина може да превръща.
Такава е - и аз не я разбирам вече...
усещам даже колко много понякога ми пречи...
Но ей я - разцъфва пак с цветчетата и
пее ми песни заедно с врабчетата!
И под дъгата тайно минава,
с водопадите излива се
и в облаците разни фигурки си припознава,
а от росата сладко опива се. ...