Душата ми е тънка струна -
вибрира тихо между световете.
Петите впила в кал от думи,
с ръце държи полите на небето.
Душата ми е тънка струна,
и най-красиво пее като брулят ветровете.
Тогава само мога да я чуя
и да и благодаря, че пеем двете.
© Светла Нейкова Todos los derechos reservados