ninasar (Nina Sarieva)
251 2002
16 ago 2022, 12:58

Душата ми 

  Poesía » Otra
623 3 17

Душата ми, ах, милата душа.

за колко хора бе подслон уютен,

до дето най-накрая осъзна,

че не е нито хан, нито приют е.

 

Заключи входната врата с резе,

та непоканен никой да не влиза.

Горката, много време й отне

от светлина да избродира риза.

 

А старата изхвърли на сметта,

бе цялата разкъсана и мокра

от чуждите сълзи. Затуй сега

облече се добре, да й е топло.

 

Направи си закуска и кафе,

на светло до прозореца приседна,

бисквитка шоколадова си взе –

и някак промени се неусетно.

 

Светът наоколо откри се нов

и красотата се завърна в него.

На нежност я научих и любов,

и тя намери своята пътека.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Това, което душата премълчава »

9 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??