4 jun 2009, 20:15

Душата ми е черна 

  Poesía
1272 0 1

Душата ми е черна,

незнаен стон на птица я връхлита.

Пищи, крещи от болка,

но няма кой да я чуе.

 

Душата ми е черна,

небе, земя - всичко е в мъгла,

а птицата се дави.

Няма да разпери повече крила,

камо ли да види любовта.

 

Душата ми е черна,

а сърцето занемя,

провикна се и занемя,

няма повече кой да го чуе.

 

Душата ми е черна

и няма вече да е игра,

мъгла я покрива отвред,

остава тя без завет.

 

Душата ми е черна,

а с нея и света,

изпари се радостта,

ненавист замени наивността.

 

Душата ми е черна

и само сенки вижда тя,

сенки на отминали безгрижни дни,

спомени за безброи разпиляни мечти...

© Теодора Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Теди, не се заяждам, но това не е стих!
    Огледай го пак!
    Мисля, че може да се получи нещо много хубаво!
    (без оценка)
    Успех!
Propuestas
: ??:??