Aneta_kz (Анета)
511 12601
5 feb 2009, 21:00

Душата ми е църква 

  Poesía
823 0 17

Душата ми е църква. Поклони се!
Падни на колене. Като пред Бог!
Не ме съди. С вината си приключих,
когато осъзнах, че съм човек!

Душата ми е чиста от омрази,
но грешна е от многото любов.
Седни до мене сгушен. Ще разкажа.
Не е молитва. Нито благослов.

Обичам те, любов. Не е лъжа.
И любена и недолюбена ще те обичам.
Преплитат се във мене две тела,
изгарящи в отекващия писък.

Едното е подобно на икона,
а другото е грешно и фатално.
Докоснеш ли погрешната Мадона -
другото ще закрещи от болка.
...............................

Душата ми е църква. Помоли се.
Падни на колене. Като пред Бог.
Не ме вини, че казвам твойто име.
Нали и ти човек си. Като мен.


© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • чист и свят храм е душата ти, мила Ани...
    там има само любов...с обич, за теб.
  • Лили, Криси-благодаря ви за милите думи!
  • Силно и откровено! Ани, прегръщам душата ти бяла!
  • Прекрасно е!
  • Ирина, харесах. Благодаря ти!
    Гери, благодаря за предложенията. Уместни са и ще се възползвам
    Ванеса, радвам се, че се отби! Благодаря!
    Кадир, все едно се возим в една и съща каручка
    Все изтърваме коня
    Манастир или църква-важна е вярата! Благодаря ти!

  • Много ми хареса!
  • може ли да предложа да замениш крясък с писък, а заради ритъма - Докоснеш ли погрешната Мадона,
    то/и/ другата ще закрещи от болка.
    накрая нещо с римите пак ми се губи- пред бог - като мен...
    но има силна емоция, заинтригува ме.
    лирическата героиня накрая разбира че насила -хубост не ставаи преминава в по-благата октава- без заповеди, а с молба да зове любовта...не знам кво ми стана- харесва ми.
  • Душата ми не иска да е храм
    от свещи осветена,
    тлеещи на грешниците там.
    Душата ми! Нека е поляна -
    вдишвана и озарена,
    пъстра, волна и голяма!

    Хареса ми, Ани, но малко опонирам
  • Благодаря и спокойна нощ на всички прочели и коментирали!
    П.П. Смешко, не си само ти Идеми Дойдеми също.
    Намерили сте се
    Дали ми пука? Не! Не ми пука!
    Тома, знам че не е с лошо Благодря, че намина!
  • защо си римувала така странно на места, като любимото (много модерно напоследък) любов-благослов?

    Също - "душата ми е църква" създава една аналогия за святост. Но последвалото императивно "Поклони се!" отнема това внушение.

    Иначе може да се пооправи. Извинявай, ако не ти харесва коментарът ми, Ани, не е с лошо. Поздрав.
  • И аз отдавна си задавам въпроса: Грях ли е да обичаш?
    Докосна ме...Прегръдка, Ани!
  • Усетих го!
    Ани*!
  • Душата ми е чиста от омрази,
    но грешна е от многото любов.- това трябва да е... супер силно
    да е ... мъдро и... оригинална заигравка с думи и значение...?


    "И любена и недолюбена ще те обичам."- това не трябва да е смешно ... ?


    ... и така до края... ама ... през едното ти влязло през другото излязло... пак само аз не го усетих и харесах... пука ти ...
  • Душата ти е църква!
    А там любовта винаги намира себе си!
    Прегръдка, Ани!
  • любовта е свята......!!!
    поздрави, Ани...!
    хубав стих!
  • Истински Човек си Ани!
    А любената и недолюбена Любов е твоята същност!
    Прегръдка за истинския ти стих!
  • "Душата ми е чиста от омрази,
    но грешна е от многото любов."

    нима е грешно да обичаш...

    Поздрав!
Propuestas
: ??:??