30 abr 2009, 1:57

Душата ми е клетва 

  Poesía » Versos blancos
843 0 3

Душата ми е клетва...
От еретиците осъждана за еретизъм
и разкъсвана венозно,
за да се пролее вярата
и да не остане нищо.

Искана назаем,
отдавана насилствено...
и после връщана...
оголена
сама
и пуста.

Бродта ù е безспирна,
в ято се разпръсква
и се сбира капсулярно
в себе си.

Плаче тихо,
безразсъдно,
детски
и наивно.
Докато настъпи утрото
и пак започне да пулсира
със слепотата на бляна,
който ражда я отново и отново,
за да среща нови бури...

Душата ми е клетва...

 

... клетвата за сбъдване!

© Ана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??