Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
12 sept 2007, 9:54

Душата ми е окъсняла птица 

  Poesía
590 0 16
Беззвездно е небето и мълчи.
Душата ми е окъсняла  птица,
тя търси в  мрака своите лъчи
отново да политне, да запее.
Изгубена любов във шепите събра
на капки бели сълзи в тишина,
нощта се сгърчи, думата умря
във тътена от  неизказани слова.
Защото там зад сивите завеси на небето
са скрити сребърните звездопади,
надеждите са птици окрилени,
към своите пространства полетели.
Там светлите сияния се сливат
в едно със струнните лъчи
и музика се ражда от гърдите
на многоцветните дъги.
И две по две се гушат птиците
със ангелски усмивки и любов,
а бели перлички са сълзите,
изплакани от щастие и нежен зов.
Очите ми са вперени в небето,
ще търся своята си светлина.
Не искам звездопадите в сърцето
да се изгубят в мрака в тишина.
Тя  може да е окъсняла, но е птица,
която е посяла свойте семена,
когато се събуди след бялата си зима,
отново ще запее в нея любовта.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??