Душата ми, подвластна на сезоните

Изцяло съм подвластна на сезоните:

Душата ми разлиства се напролет

готова да поеме топлината

на цялото човечество и на земята!

През лятото душата ми зрее

щом слънцето пак я нагрее.

Със сокове пълна е тя

през всичките знойни лета!

В златиста премяна душата ми

започва да свива крилата си.

Макар и топла есента –

вече набира скорост студа.

И ме връхлита със сила

студената, страшната зима.

Сковава душата ми тя,

измират всички цветя.

Остава само надеждата

за още много лета!