Прости ми ти... Прости!
Душата ми се моли,
душата на дете и скитник стар.
И че за теб тупти
сърцето ми в неволи,
сърце в огненочервена жар...
Прости ми ти... Прости,
че идваш нощем във съня ми,
че с радост приюти
те моята душа ранена,
че още я боли
за обич в бури угасена.
Омайни от любов –
от аромата на тревите,
със нежен благослов,
прославят те в среднощ щурците.
Невидими тъжат
ведно със мен за теб певците.
И тихичко шепнат
„Прости ми ти... Прости ми
за всичките мечти,
в любов по тебе пропилени!
Прости... душата ми се моли!
Във дни на болки и тревоги
душата ми се моли!...
22.08.2011 г.
© Христо Оджаков Todos los derechos reservados