Душата ми тихо заплака

26 sept 2009, 10:16

Poesía

749 0 4

Душата ми тихо заплака.
Навън се спуска нощ и самота.
В прозореца безмълвно наднича
око на луна.
Светулките-лампи гаснат
една по една
и птици влюбени отдавна спят
в топлите гнезда.
В ъгъла на стаята ми,
обронила глава,
дреме
изстрадала ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Душата ми тихо заплака

Искате да прочетете повече?

Propuestas