Късно идвам... късно ме повика.
Отдавна залезът кърви.
С жадни устни ни събличат
несбъднатите ни мечти.
И ни разказват с шепот ореолен
какво пропуснахме със теб.
Преди да чуем призива съдбовен,
били сме само буци лед,
една безчувствена материя,
притихнала под бял покров,
но тръпнеща пред старите поверия
за смисъла на думата “любов”. ...