12 oct 2019, 16:37

Душата на града 

  Poesía » Otra
1009 3 10
Слънцето, златното още е тук,
слънчево зайче лъжливо намига.
Врабчо не литва към топлия юг,
шепа зрънца и комин, туй му стига.
Своите рошави, мокри перца,
с човка реди, търпеливо и вещо.
Зъби се зимата, с триста лица
малкото птиче оглежда зловещо.
Хапчица, топличка тръпнеща плът,
зимният вятър за него гладува.
В топлите стаи човеците спят,
никой врабецът премръзнал не чува. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??