18 jun 2021, 22:04  

Душата ти не струва залък хляб 

  Poesía » Filosófica
304 6 9

Сърцето ягодовото на юни,
светулките повика пак на бал,
щурец за луди танци закопнял,
за миг поспира – роза да целуне.

 

И капчица роса е помежду ни,
перце от сънен гълъб, снежнобял,
една любов нега е  и печал,
оплела мрежа, от лъчите лунни.

 

Ако за тази красота си сляп,
нахалост пропиляваш ден, след ден
и съществуваш просто, но те няма.

 

Душата ти не струва залък хляб,
на битието ти лакей си, победен
и носиш не сърце – бездънна яма.

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??