Душата пак разболя се опасно,
макар че церих я с поезия -
лечение фино и ефикасно,
но пък временно взе, че излезе.
Рекох си, баста, адио, не ставаш,
щом ми даваш дефекти отново.
Трийсет сребърника в дюшека оставих,
ще ми стигнат навярно за нова.
Размислих обаче и угризения
бодливички пак ме налегнаха,
че кръст с нея носим от толкова време,
и дадох шанс, рекох- последен е.. ...