34 ДУШЕВНА БУРЯ
Връхлита като буря във душата
нашлата се от някъде любов!
Не търси тя врата във тъмнината,
а само дивеча на своя лов.
И от това човекът се събужда.
И стреснато подгонва свойте дни.
От този свят изпитва нужда.
И се забърква в новите мечти.
Вълшебствата край него разцъфтяват...
И той се състезава с любовта.
И влюби ли се до уши, успява.
И вижда във краката си света.
Затичва се по правата пътека
задъхано да търси своя Рай!
И като хората от памтивека,
разбира, че е син на този край.
Тъй както чака пролетта земята,
и той очаква своята любов.
И се редуват бурите в душата...
Самият той за подвиг е готов.
И все очаква чудо и пресмята.
Въздъхва той и притеснен мълчи.
Той вече знае – няма на земята
по-хубаво от влюбени очи!...
© Христо Славов Todos los derechos reservados