Поглеждаш ме със нежност и уплаха.
Какво ли нас отново днес ни чака?
Ще се прегърнем и целунем в утринта.
Ще се прегърнем и целунем на обяд.
Ще се прегърнем и целунем вечерта.
Ще бъдем заедно и ще се смеем.
Ще скачаме, ще потанцуваме и ще живеем.
В света на любовта идилия прекрасна сме създали.
Душите ни изцяло са се сляли.
Сърцата ни са бистрите реки.
Очите ни са слънчеви води.
Душите ни са прелестни брези.
И вятър да ги брули, и зима да ги наранява,
тя, любовта, в душата си остава.
Не стига тоз живот да изживеем любовта.
И трябва много красота, и топлина, и страст.
Но има ли я любовта, ще бъде и пребъде в нашите сърца.
Защото тя не е от вчера, не е измислена химера,
а е едно добро начало, на всичко тя е огледало.
© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados