Кой в душите ни болни опитва да бърка?
Сърцето да къпе в порой от сълзи.
Живота отвсякъде борим с мъка,
в ушите си чувам от свой се пази.
Душите мечтаят за обич, за чиста любов,
мръсното в нея те ще измият.
За това викам неспирно. Не си ли готов?
Скръб слепота в мене ще вият.
Колко малко знаем ни трябва,
да погледнем дълбоко в нашето Аз.
Не да отсичаме с мръсната брадва,
да живеем с душа обвита с мраз. ...