Приклякват сенки уморени
в среднощна бяла тишина,
където чувствата стаени
будят наранени сетива.
За кой ли път сърдечна влага,
ще напоява нашите очи
и неизреченото - до забрава
през стиснатите устни,ще мълвим?
И уж говорим,а не смеем
имената си да изречем.
Знам... когато остареем
взаимно ще се прокълнем. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse