два пътя се вият напред
скрити от гъста мъгла
часовник тиктака зловещо зад мен
кънти наблизо тънкият му глас
вече няма земя под краката
чакам със стиснат юмрук
в нищото вградена кат сянка
аз била съм и ще остана тук
далечният кучешки лай
се простира из празната вечер
не вижда се другия край
и не идва познатата есен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.