Разхождаме се снощи късно с Джери
по хладното, към двадесет и три часа.
Отде Милен Поета тук да се намери,
нарязан като брадва, и червен му е носа.
Напредва смело нашият с демократична крачка,
две твърди стъпки прави като на парад,
стреми се неотклонно, но ракията го мачка,
и връща го със ситни бързи три назад.
Видя ни, и в недоумение застина,
успя да спре и непослушните крака,
а пък устата му пияна се раззина
и изговори мъдро тез добри слова: ...