Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
5 mar 2021, 10:17

Двайсет грама душа 

  Poesía » Filosófica
1464 21 18

И когато полека пристъпи,
тя  – красива, с коса до нозете,
всичко евтино вече е скъпо
и безценно е всичко невзето.

По косите й, свети безкрайност,
от очите й, капят звездите.
И повежда, по пътища  – тайни,
не изисква, не моли, не пита.

Някой сълзи навярно ще рони,
кукумявка, разкъсала мрака.
Две монети са дан, за Харона,
милостива смъртта е, не чака,

да завършиш делата си, земни,
за покой обещан те отнася.
Двайсет грама душа  – бездилемно,
всички людски стремежи това са.

От венеца надгробен откъснал,
бяла роза, южнякът ще плаче.
нивга рано и никога късно,
ето колко животът ни значи...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??