16 oct 2010, 16:18

Двама 

  Poesía » De amor
1620 0 10

Вечерен плащ,

трепти коприна от

мека есенна мъгла.

Безвездна, вечерта 

без минало

затопляме с разголени 

лица.

Сковано,  нежно е

в ръцете ни, щом в тях

виси на косъм любовта.

Която ден след ден и след

години разпалва със

страстта  си живина.

Закапа в дъжд мъглата

есенна,

порой от чувства във

нощта. И ний сме

двама неизмислени -

хлапета тичащи

в дъжда. 






© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??