22 jul 2006, 11:43

Двама 

  Poesía
630 0 8

С  тебе сме като в театър

комедия  и драма във едно.

Понякога повява южен вятър
и ни носи чувство,приказно.


Друг път вилнеят  урагани

помитат  всичко... свистят.

От пораженията нежелани

болезнено душите ни тъжат.


Сълзите  и смеха се гонят

подобно на нощта с деня,

и двете ни сърца се търсят

бродейки по цялата земя.


Безкрайно силно се обичаме.

Изгаряме в безумна страст,

но често и  се нараняваме,

без вината да търсим в нас.


От цялото това препускане,

умора има но и нежна красота.

Щом заедно тук се завръщаме

не е моно спектакъл любовта.

 

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??