12 nov 2009, 23:38

Двама непознати 

  Poesía » De amor
1098 0 6

Двама непознати

 

Алеите посипани са с клонки

и във листата къпят се сълзи.

Днес аз и ти сме двама непознати,

две скършени, две плачещи върби.

 

Потънаха на есента в мъглата

безгрижието, прекрасните ни дни.

Днес аз и ти сме двама непознати,

угрижени, навъсени, сами...

 

Дъждът вали. Почуква по стъклата,

душaта ми е свита на кълбо...

Днес аз и ти сме двама непознати,

отсечени, ранени, без стъбло...

 

Поглеждам те – очите ти са болка,

а някога горяха със любов...

Днес аз и ти сме двама непознати,

в нас пламъци горят, но с огън нов.

 

Поглеждаш ме – в сърцето ми е тихо,

като напуснато от птиците гнездо.

Днес аз и ти сме двама непознати,

Боли ли ни? Дано е за добро...

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Та някой спомена думичката "красота"! Какво може да се каже за автор, чиято душа е толкова голяма и която може да обича толкова силно! За пореден път, Криси: Прекрасни думи, прекрасни рими(все-пак става въпрос за поезия)! Ти си прекрасен човек и това е достатъчно, за да ни накараш да повярваме, че можем да съхраним човещината в себе си, да запазим доброто в сърцата си... Просто...да се усмихнем! Защото всеки го заслужава!
    Толкова много обич може да бъде събрана в един човек! Продължавай да пишеш! Ти знаеш как!
  • Благодаря ви!
  • прекрасен стих...
  • Поглеждам те,
    поглеждаш ме
    и се сбогуваме,
    застанали, очакващи,
    на различни улици.
    Хубаво стихо !!!
    Върна ме назад във времето!
  • Силно!!!
  • благодаря!
Propuestas
: ??:??