Грях безумен, грях на страдание,
грях, роден от любов помежду ни.
Две тела се прегръщат във мрака,
две души и неказани думи!
Две сълзи от любов преродени
и надежди изстиващи в нас.
Две съдби, две души разделени,
път за никъде има пред нас!
Две сърца във едно затуптяват,
грешна обич изгаря нощта.
Две души сами се предават,
обричайки себе си на самота!