4 ago 2018, 14:35

Две хубави циганки 

  Poesía
1828 10 11


Две хубави циганки влязоха нявга у нас.
Дъждът ги покани. Аз само отключих вратата.
Едната бе млада и с трепета пръв на жена
широко отвори очи и плътта си загатна.

 

На другата дадох да пие горчиво кафе.
Дори не погледнах лицето ѝ. Гледах ръцете,
с които над топлата чаша разчупи на две
три капки дъждовни и с тях разхлади си кафето.

 

Забравих за малката. Беше невинно дете.
По-знойната циганка носеше рокля на рози.
Бях мъж на години, живял в самота на светец,
но в този момент се почувствах от дявол по-грозен.

 

Поисках да късам цветята със страст на сатир
и в тях да гася възкресената жажда на устните,
но спрял бе дъждът, а кафето – изпито, и в мир
красивите циганки тръгнаха. Стана ми пусто.

 

Минути по-късно жените крадливи кълнях,
разбрал че ги няма парите, часовникът, пръстена.
Едната от двете до края ще идва в съня ми,
три капки дъждовни в сърцето горящо да ръсне.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??