Две хубави очи
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
... докато перях с „Lenor”-а, същи Дядо Парцалан,
и съседката ми – Лора, хлътна в моя вехт таван,
някак странно ме погледна с двете хубави очи! –
с книжицата ми последна пожела да помълчи,
кривата ми табуретка покрай мен придърпа с крак,
те, това е то – съседка! – мила гостенка по мрак,
тя усеща! – всичко дал бих да ми сготви пиле с лук! –
и да слушаме Вивалди, Моцарт, Шуман, Григ и Глук,
тя понявга цял ден с мене си остава насаме,
сяда с томче на Есенин, листи Блок и Маларме,
аз и́ пускам някой сover, сипвам и́ един айрян –
нищо общо с оня Мавър! – Пею Яворов в Чирпан,
нито тя! – с онази Лора, стиснала проклет пищов,
просто сме самотни хора през Вселени за любов,
и в таванската ми ниша, в снопче музика, лъчи,
вярвай, Лора! – ще напиша с теб „Две хубави очи”.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ясно, но трябваше да напишеш Пею Иванов, Тотев, Крачолов, не Яворов. Ставайки Яворов, той вече е Пейо. А в Чирпан не е Яворов все още. Правиш комбинация от последния избор на автора и един по-ранен етап. Като Пею Яворов не е познат в творческите среди, не е и записван така в разни документи. Все едно
Генчо Босилек, Димитър Пелин. Няма такава комбинация от име и фамилия (псевдоним). -
От познатите досега документи, които се отнасят до бащата, той е именуван с име и презиме. Например в класните книжа на Пловдивската мъжка гимназия като настойник на сина си е записан Тотю Иванов, а и изискванията на документа са: име и презиме. По същия начин е записан в училищните регистри и поетът ( Тотев Пейчо или Пею) и в началото на своето телеграфчийство (П. Тотев), докато Телеграфо-пощенския отдел в Чирпан не издава приказ № 41 от 1 септември 1894 г., с който се разрешава „ на стипендианта П. Тотев занапред да се именува Пею Т. Крачолов”.
-
В древна Атина имало обичай художниците да излагат новите си произведения на централния площад. Великият Апелес изложил последната си картина. После се скрил зад картината, за да чуе какво си говорят хората. Минал и един Майстор обущар, който открил грешка в сандалите и коментирал с останалите. През нощта Апелес поправил това и отново се притаил. Обущарят дошъл отново и, възгордян, обсъдил цялата фигура. Тогава Апелес излязъл наяве и произнесъл: "Обущарю, не гледай по-високо от обувките!"
-
Каква е заигравката с името на Яворов? Не е подписвал ръкописите си с Пею.
Преди години, когато нямаше компютри и пишещите машини бяха рядкост, взимахме заплатите си от касиера на предприятието. Нямаше банкомати. Викали са ме да кажа в счетоводството дали даден човек е или не е Колю /Кольо/, Алексеев /Алескиев/. Не му даваха заплатата при една различна буква. -
"тя усеща! – всичко дал бих да ми сготви пиле с лук! –"
Честна сделка има тука-
ти с перото, тя със лука...
-
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Много хубава аналогия.