22 jul 2009, 21:28

Две лица... 

  Poesía » De amor
967 0 9
И сякаш нещо внезапно се счупи.
Сякаш нещото тихо умря...
и леден студ във душата настъпи,
че ненадейно другия в теб опознах.
Аз ли позволих да прекалиш...
или звярът в теб се поразмърда вече?
Опитваш се всичко сам да провалиш?
... или пък първият във теб е по-далечен...
* * *
Не ме е страх от самотата...
с нея познавам се добре...
... Но ме е яд на тъмнината, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??