Пролог (Амфора)
"Най-страшната от всички смърти
е предвидимата"
Вакхилид
Над Беотия още е лято.
Колелото заплита чупливата вечност.
Побързай, арфистке с прозрачните пръсти -
още миг, и никога не ще запееш.
Узряла е отровата на времето,
и цикадите чукат по глината,
за да погълнат още мократа боя.
Аякс Теламонид ...