Остават две минути до полунощ,
а часовникът тик-така, не спира,
сърцето ми реже като тъп нож
и усещам как любовта умира.
Две минути до новия ден,
апокалипсисът бушува в сърцето,
"утре няма да значиш нищо за мен"-
извиквам и се разпадам на парчета.
А после събирам парченца любов,
събирам себе си пак от прахта,
аз бързах - ти не беше готов,
но и след две минути аз ще ти принадлежа! ...