Посвещавам на Кънчо Папазов!
Слънцето в теб не-ще изгасне,
огънят в сърцето ще гори.
Мисля си, че няма да пораснеш,
доста път до там ти предстои.
Вечерите тихи, ще те помнят
и лъчите от безброй звезди.
спомените скъпи ще се гонят
в младостта ти като две моми.
Дните ти ще бъдат като буря,
нощите бушуващи вълни.
50 години са абсурдни,
за младеж, какъвто днес си ти.
Както в приказките стари, има радост и лъжи
Тъй и старостта не може младостта да победи.
Всичко е като магия, побелелите коси.
Но кръвта ти щом не спира, млад ще бъдеш, ЗАПОМНИ!
© Валентин Ангелов Todos los derechos reservados
Поздрав!