/От цикъла „Сюрреализъм”/
От никъде за никъде.във нищото..
... две мълнии прегърнати пътуват
...със скоростта на времето
и със мечти палуват
превръщаща кръвта във огън..
Кипят душите като колби,
изпълнени със скъпоценен Логос,
в които „ин” и „ян” бълбукат.
Те носят уязвимостта на плазма,
Но от гръдта си кърмят цялата Вселена..
В хармонпя с енергии и разум. ...