Две очи

Две очи, съдби... ухание и мисли -

хубави и верни, истински и нежни.

Погледнаха, потрепнаха... впиха се във мен,

обляха ме във грях и огън... докосват ме за миг.

Две очи, желание... любов и жар -

изкусителни и жадни, бягащи... любящи.

Докосвам ги и аз за миг... със ръце и страсти

реките аз усещам, листата ги обвивам в топли ласки.

Две очи, горящи... мокри и сияйни

Облякоха ме в небеса, вълни и желания дори.

Поглеждам в тях... и виждам... тайни, но и целият ни свят.

Погалвам ги със тялото ми... страстно и невинно

усещам цветовете... влажни... и станаха дъги.

               Юлиано