В малък отрязък от следващи утрини
се опитвам да сричам съня ти
нежен вятър докосва ме влюбено
тревогите в мен да пропъди...
после стичам се каменна в скута ти
да тежа вместо болката в дланите
ти напрягаш до скъсване взора ми
аз закърпвам в сърцето ти раните...
и започва денят посред пладне
в чаша чай и бутилка червено
мърка някъде скрита страстта ни
и по покриви стихва смутено... ...