Две птички...
Две птички във света огромен
в синкавите небеса се рели,
и намерили си път съдбовен,
и вървели по него като герои смели.
Тях Бог с любов е сътворил
и с неземна доброта дарил.
И красиви ги направил,
с чувства най-прекрасни сърцата им е надарил.
Трудности, тегоби що на пътя им стоят,
те две се борят и тръните трошат.
И пак е всичко тъй прекрасно,
на душите им е леко и утре
слънцето отново светлина им носи.
Сгушени една във друга,
нежни думи си шептят,
за тяхната любов красива,
що я няма нийде по света.
Две невинни душици Бог е сътворил,
и любов прекрасна в сърцата им вселил.
Като мънички звездици нощем греят те,
а денем волно и безгрижно пърхат със криле -
реят се във висините, но винаги две!
© Мирослава Иванова Todos los derechos reservados